Застигна те, Любов. Смъртта.
На пръсти, тихо те открадна.
Закичи черно на врата
и в плач към нищото побягна.
Заравят те, Любов. В пръстта.
Прости ми, че не съм до тебе.
Прости, че вдишвам самота,
че животът още ме в очите гледа.
Покриват те, Любов. С цветя.
А може ли смъртта да бъде цветна?
Едва ли. Сипе се скръбта
и в черно по лицата ни полепва. ...