1.04.2008 г., 19:11 ч.

Черната жилетка 

  Поезия
716 0 23
Изплетоха я твоите ръце.
Те, бели като гълъби, подскачаха
по мекия ти скут.
С метални човки
кълвяха преждата и я заплитаха
в едно гнездо от топлота човешка.
Загубила отдавна свойта форма,
не е така красива, както беше.
Опадаха и копчетата, мамо,
поизбеля, но още я обличам.
Сега, когато теб те няма вече,
усещам в нея твоята милувка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??