Черната принцеса ме наричаш;
принцесата със ледено сърце.
Бавно и зловещо се усмихваш
на делото, извършено от теб.
Черната принцеса остана
с прякора, даден ù от теб.
Тя не е личност вече, а измама;
тъмна сянка в нощното небе.
В миг тогава тя усети
студа във твоите очи;
накара те да се страхуваш
и с пълна сила те плени.
Другият път, затова помисли,
преди някого да нараниш;
преди той да се обърне срещу теб
и да разбие твоето сърце.
© Александра Василева Всички права запазени