Така обречена ме караш да се чувствам,
сякаш идва краят на света.
Сякаш да те обичам е пагубно изкуство,
но аз владея го. По-важно от всичко е това.

Да те обичам носи отчаяние.
Всяка мисъл за теб раздира като с нож.
Сякаш смъртта праща всяко желание.
Сякаш отдадох се на непрогледна нощ.

Изгубих всичко, което съм имала,
от мен го скъсах, за да ти го дам
и днес вървя към дни отминали,
а само пропасти има за мене там.

Спасението иска да ме хване
и с бяг да ме отведе оттук,
където само чернотата ще остане.
Но аз вече нямам душа за друг.


10.06.2004 г.
гр. Сопот