Химическа кастрация за тесните по ум
и техните подлоги марионетки.
Че отдавна кастрирани по дух
те размножават нагло малкото си
сиви клетки.
Духът що в тесните гърди вирее
не трябва ли да отнесе
от меча на справедливостта замах,
че инак в тези кухи клетки
не ще настъпят катарзисен прелом и крах.
И нека станат те на прах
тез криви, тесни умове.
И никак няма да е грях
да поемат сабленото острие
в борбата за нормалитет.
Когато сетна грешна кръв им изтече
ще дишат вече леко с свойте кухи дробове.
И щом преминат през духовни гробове
и стихнат до преломни брегове
ще узнаят тайната на бича животворен.
Че грехът в невежество е най-огромен.
Защото по-далеч от себе си не виждат те.
И оперативно да се отстрани
от духа им нищетата - там гдето
слънчев лъч отдавна не блести
и вехне без вода тревата.
Тогаз надежда има за човечеството криво
най-сетне да живее най-правдиво.
И най-накрая да намери своя шанс -
да достигне до заветния духовен ренесанс!
*вдъхновено от "Клетниците", от Френската революция, от филма "Синдикалистката", и като цяло от реалността на корумпираните корпорации, античовешки организации и много други човешки абоминации
© Хел Всички права запазени