Не душа – а котка.
Надежда Ангелова
Останах пак без черната си котка.
В стобора се промуши, звяр проклет.
Изчезна. Мишките сега да коткам
не ми отива. Пусти мой късмет!
Не се отказвам /съща Пенелопа
за Одисей/. Причаквам я на пост.
Ала лисица някаква похлопа
на пътната врата – нечакан гост.
Бе бяла като сняг и с мека кожа.
Бе горда и ленива – като лъв. ...