По стъпките ще ме познаеш в тъмното, че идвам.
Тишината ще изпълня с тежкият си парфюм...
По дишането ще познаеш от теб какво ще искам,
а щом очите ти ме срещнат ще разбереш, какво се крие в моя ум...
Съблечи ме бързо, позволявам ти да демонстрираш ярост!
Развълнувай нежно перата на моите черни крила!
Не се притеснявай, отдавна изгубих своята святост...
И от Рая с гръм и трясък напуснах, защото Господ не ме разбра...
Целуни грешните устни от Бог прокълнати...
Само веднъж излъжи, че не е само страст, че има любов...
А утре зората без време ще ме отпрати
и няма да се върна повече в твоя живот.
Не искам, щом тръгна за мен да се сещаш...
Само помни по кожата ми как си горял.
Как през очите, в душата чак ти се вглеждах,
че със страстта на черният ангел си си играл.
© Викторио Всички права запазени