Черно
И ще си сложа черно,защото ми отива,
подхожда ми на черната душа.
Стой добре до мислите ми сиви,
отива ми на късата коса.
И слива се идеално със душата,
с високите ми токчета в нощта.
Прекрасно ми върви със самотата,
не е натрапчиво допълва с лекота.
И малката ми рокля ще е черна.
Нали така ?Изискана вървя.
И всичко друго да е разноцветно,
във черно съм облечена сега.
А ти си бял! Безгрешен си, идеално,
защо държиш ме тихо за ръка.
Нали съм в черно, лоша съм и грешна.
Подхождам ти на бялата душа!!!
© Петя Петкова Димитрова Всички права запазени