МаЖор (Мария Божкова)
93 90
2.10.2017 г., 1:26 ч.

Черно 

  Поезия
433 2 4

Черно-бели сблъсъци съдбовни,

рушат огради и стени издигат.

И неми звуци стенещо-гробовни

с поглед вледеняващ ти намигат.

 

Зазиждат думи в сърдечни бездни,

дълбоко чак до кокъл прокопават.

Изтриват с лакът светлините звездни,

и дъх на мухъл само ти остават.

 

Заглъхващ тътен в теб от нечий писък

кънти неистово, скубещо пронизва.

Ти жив-умрял си в нечий черен списък.

Как мачкащо съдбата се облизва?

 

Сам си си виновен за разкола.

Пропадаш сам и сам в теб се спъваш.

Боли тъй зверски истината гола,

но щом си гъвкав, само се огъваш.

© Мария Божкова Всички права запазени

Минорен МаЖор

31.08.2017 година.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, че се спряхте на моето "Черно" ! Радвам се, че го харесвате именно вие -Маги, Пепи, Стойчо и Младен ! Аз ви чета с удоволствие и се радвам, ако и за вас към мен важи същото ! Прекрасен ден от мен, приятели ! 😃
  • Като тръстика е човек срещу бурите в живота...
    Чудесно послание!
    Успех!
  • Браво, Мария! Чудесно си го казала!
  • Вярно. Хубаво си го казала!
Предложения
: ??:??