Сънувам.
И е тихо,
много тихо.
Черно-бяла мистика от югозапад
с изтъркани
от времето усмивки,
като в безхепиенден филм
на Чаплин.
Нощта,
обсебена от пълнолуние,
изсмуква чувства
от мечтите ми зелени,
а ревността,
онази тиха лудост,
запушва сбръчкани
холестеролни вени.
Пък времето,
доброто старо време,
тихо,
безвъзвратно си замина.
Ще се събудя
като прероден
в различен свят,
където няма да те има.
© Найден Найденов Всички права запазени