Черно-бяла снимка... леко пожълтяла... Запечатала е времето на щастие... отминало... Усмивка една... красива е била... Но сега душата излиняла... отдавна е забравила някогашните мечти... Дори няма място да пророни утешителни сълзи...
Силата на любовта... казват е велика... Нима?! След като е потопила усмивката в безгранична тъга... Силата на любовта... Може би е силна, да! Но, тази сила погубваща, тази сила ограбваща... тя единствено на дъното слабата душа запраща...
Черно-бяла снимка... някога била красива... Сега е само спомен... забравен... отминал... Черно-бял, животът е просмукал всеки красив миг... Заглушил е онзи отчайващо напиращ вик... Забранил е на сълзите да се стичат... Забранил е на спомените да затичат и с предишната сила съзнанието да облеят...
Черно-бяла снимка... черно-бяла усмивка...
Но, нима... процежда се сълза?! Нима спомените със страшна сила заливат черно-бялото сърце... Нима животът в миналото за миг се е завърнал... Нима черно-бялата усмивка с весели багри е обгърнал?! Нима силата на любовта е тук сега?! И за миг е припомнила целувки и мечти... Нима това е причината за появилите се по бузите горещи сълзи?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.