кумеца (Румен Ченков)
399 1922
10.10.2005 г., 20:30 ч.

ЧЕРНО, БЯЛО 

  Поезия
1763 0 3

ЧЕРНО, БЯЛО

 

Отдавна не сънувам цветни сънища.

Животът е отдавна чернобял.

В съня си крача все по глухи пътища,

покрити с черна, миризлива кал.

 

И крачат черно-бели минувачи.

Посоки няма, ала те вървят.

Изглеждат някак уморени, мрачни,

но кал ще ги покрие, ако спрат.

 

Бели призраци, всъщност сънувам,

в апатично-безрадостен град.

Черни сенки от мрака изплуват

и обгръща ме призрачен хлад.

 

А кога се събуждам – не зная.

Може би, пък, изобщо не спя.

Боже Господи, все ми е тая!

Черно-бял минувач съм. Вървя…

1996 г.

Добрич

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен всички строфи ми се виждат перфектни!
  • последната строфа е перфектна
  • Светльо, все трябва да има някой и друг кусур, иначе ще се главозамая.
Предложения
: ??:??