Поспри се до олтара ми -
безбожен е,
но ти
кога си вярвал в нечий Бог...
Една свещица запали -
за болките,
дори и Господ е понякога
жесток.
Човек си, знам,
и аз съм черно-бяла,
била съм някога
и по-добра...
А ти -
не си и влизал в храм,
а до олтара
човек замисля се
за всякоя злина.
Поспри се днес -
недей реди молитви,
а просто
за минута помълчи
като на гроб -
душа да се пречисти
и черно-бялото
да спре да ти горчи...
© Геновева Симеонова Всички права запазени