4.11.2018 г., 12:22 ч.

Черно на бяло 

  Поезия
294 3 2

Черно и бяло

море от букви

горчиво-солени.

Кръвта ми –

прозрачна и сладка

река,

на кръст се разпъва

и в пясъка чезне,

преди да се слее

с морската бездна.

В очите ми бавно потъва

една слънчева лира.

Орфей

от гласа ми

люлка тъче

и ражда се песен

солено-горчива.

Кръвта ми е песен,

кръвта ми тече

от Черното-Бяло море.

Събуждам се рано.

Вземам морето от букви

и в джоба го нося стаено.

После намятам

зноя през рамо

и правя кафе.

Студено.

От чашата –

яростно, диво, добро,

морето намига ми

с мокро око.

По пода се стича,

за миг укротено –

горчиво-горчиво,

солено-солено.

Непобедено.

 

8-9.07.1998

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??