29.09.2012 г., 14:09 ч.

Черти 

  Поезия
679 0 2

Чертая върху пясъка черти

и се мъча да те нарисувам.

До мен във спомена си ти.

Заспивам, за да те сънувам.

 

Беше радост, в мъка се превърна.

Плача аз, макар и да се смея.

При мисълта, че няма да се върна,

още повече за теб копнея.

 

Но по-добре е, спомен остани,

тъгата носещ в мен,

пропъждащ мисли за жени,

отравящ всеки  ден.

 

Бих те нарекъл – зло видение

и сгрешил безкрайно,

плачейки от корист за спасение,

криейки от себе си, мечтая тайно.

 

http://www.vbox7.com/play:95bcf76ffa

© Динко Милев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??