Червени макове

8.04.2016 г., 14:16 ч.

Поезия

1201 1 2

Вятърът носи парфюма ù,
червени макове...
Липсват ми косите, устните...
А тя беше моя летен дъжд,
глас на самодива
Изчезна, както се и появи...
Като дима от последната
цигара тлееща
с луната, лятната, изчезна.
И вечна жажда за устните
макове червени
гравира в гниещо сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Червени макове

Искате да прочетете повече?

Предложения