8.04.2016 г., 14:16 ч.

Червени макове 

  Поезия
1101 1 2

Вятърът носи парфюма ù,          

червени макове...                                                

Липсват ми косите, устните...

     

А тя беше моя летен дъжд,       

глас на самодива

Изчезна, както се и появи...           

 

Като дима от последната           

цигара тлееща

с луната, лятната, изчезна.

 

И вечна жажда за устните

макове червени 

гравира в гниещо сърце.

© Никой Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??