23.01.2008 г., 12:34 ч.
Червеното не ми отива
Червеното не ми отива,
когато вечер виното в чашата тежи.
И мислите не ме приспиват,
щом сутрин от тях душата ме боли.
Не. Червеното никога не бе за мен.
Защо накара ме да го желая?
Достатъчно ми беше нощ и ден
в червени глътки сълзите си да давя.
И валса... валса ти не ми хареса.
Нито превзетите движения.
Какво помисли, че сме в някаква пиеса?
Аз Жулиета, ти Ромео. И сетне...
съдбовното падение...
(Или ти си оня Дон Жуан,
дето всяка премного е обичал.
И после следваща до лудост си желал,
и нощем криел си се, от себе си си тичал...)
А на мен червеното не ми отива.
Аз обичам лилавите нюанси.
Яркостта у хората не ме привлича.
По харесват ми техните скрити,
мънички контрасти...
А ти накара ме от себе си да бягам.
Да съм оная кукла без очи.
И аз помислих, че отново полудявам...
А ти играел си с поредните мечти.
И пръскал си обичта ми за дребни ласки.
И носил си червените ми дрехи.
Криел си ме в своите доживотни маски.
Или в ръждясалите, бляскави доспехи...
В несъответствия си ме носил.
А на мен червеното не ми отива.
След мене чуждите любови нека просиш.
А мен и виното в червеното си лустро ни намирай...
когато вечер виното в чашата тежи.
И мислите не ме приспиват,
щом сутрин от тях душата ме боли.
Не. Червеното никога не бе за мен.
Защо накара ме да го желая?
Достатъчно ми беше нощ и ден
в червени глътки сълзите си да давя.
И валса... валса ти не ми хареса.
Нито превзетите движения.
Какво помисли, че сме в някаква пиеса?
Аз Жулиета, ти Ромео. И сетне...
съдбовното падение...
(Или ти си оня Дон Жуан,
дето всяка премного е обичал.
И после следваща до лудост си желал,
и нощем криел си се, от себе си си тичал...)
А на мен червеното не ми отива.
Аз обичам лилавите нюанси.
Яркостта у хората не ме привлича.
По харесват ми техните скрити,
мънички контрасти...
А ти накара ме от себе си да бягам.
Да съм оная кукла без очи.
И аз помислих, че отново полудявам...
А ти играел си с поредните мечти.
И пръскал си обичта ми за дребни ласки.
И носил си червените ми дрехи.
Криел си ме в своите доживотни маски.
Или в ръждясалите, бляскави доспехи...
В несъответствия си ме носил.
А на мен червеното не ми отива.
След мене чуждите любови нека просиш.
А мен и виното в червеното си лустро ни намирай...
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Обаче ти отива да пишеш хубаво!
Моите поздравления, Диана.
"По харесват ми техните скрити,
мънички контрасти... "
-
Неминуемо търсейки скритите пътечки към човекът владеещ сърцето ни, ние бавно се променяме!Но не сме ли себе си,не можем да сме щастливи...Много,много ми хареса стиха!
-
Замисли ме, Диана.
хубава идея...хубав стих.
с обич за теб. -
като замисъл, като съдържание - много ми харесва. но като ритмика - има какво да се желае.
-
След мене чуждите любови нека просиш.
А мен и виното в червеното си лустро ни намирай...
Страхотно !!! Поздравления за теб и стиха ! Благодаря ти !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
dodic, радвам се, че се засичаме и тук!