12.12.2008 г., 10:46 ч.

Чест 

  Поезия
524 0 2
                                       ЧЕСТ

 

 

Все някой край мене се мръщи,

че дом съградил съм от пясък.

А други строили са къщи -

моите рухвали с трясък.

 

 

Без обич дом съм изграждал.

Кукувал съм в чужди гнезда.

В темели друг сянка е вграждал,

а моята летяла след всяка звезда.

 

 

Дървета плодни съм сял.

Някои ги тайно беряха.

А друг, хляб от ръката ми ял -

злобно ругал моята стряха.

 

 

Старите дънери са моите къщи,

а покрив - златисти листа.

Въпросът е един и същи.

 

Дали съм мъжът на честта?

 

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??