Безброй мъченици живота е създал.
Имена изписани със злато в небосвода.
За Вярата на смърт телата си предали,
а душите им свободни се слели с Бога.
Във вековете те ни говорят за нея -
Любовта, която Христос ни дари,
за чистите земни духовни копнения
и за Неговите топли бащински очи.
Пред тях ние – благочестивите стоим
в мъченическото земно общение.
Път към бъдното по-светло градим
с Вяра, Любов, Надежда, Благоволение.
Но Сатаната се киска в нашите дни,
подло руши нашия дом, ежедневие.
Ще се подадат ли на похот души,
ще се породят ли в Бога съмнения?
И благ да е Отца ни, в него ще блесне
ярост към продажните свои чада.
Ще събере всичките сили небесни,
за да не остане от човечеството следа.
Мъченици и Светии дълго са молели,
тихо заставали пред Бога на колене,
прошка за нас - неблагодарните, да измолят,
да Ги има пред нас Божествените светове.
Но ако ние тънем в черно безчестие,
за каква обич и чест ще претендираме?
Просто трябва да ни бъде ясно, известно,
че сами ние покрова си земен раздираме...
24 11 2015
© Надежда Борисова Всички права запазени