"Отлитащи неусетно, се нижат годините.
Броеницa шарена - аз я наричам Живот.
В нощите неспокойни бродя из руините
на преживени спомени. И вия. Като койот.
Обхождам тъмните им обширни владения.
За малко спирам някъде. Кратко скърбя.
Броя белези. Раните - стари уж? А кървя!
Край мен - призраци и видения. Но вървя.
Душа - облечена в кожа на звяр. Хищник бях.
Нали сред зверовете живях. И в шантав свят.
Хората-Вълци. Дебнеха злобно. Да се изядат!
Браних се. Запазих Сърцето живо. И Оцелях. ...