"Вода жадуваме, когато ни е суша.
(и знаем, че я има, дявол да я вземе...)
Ще ме напиеш с теб и ще ме сгушиш...
Какво от туй, че времето не му е време...?"
Маргарита Василева - враната
Свещен е скръбният плач на Иконата.
Свещена е силата на водата.
Тук всички пристъпват с поклони.
Ниска е горе вратата.
Храмът е простичък, вътре в скалата.
Измит със кръв е олтарът.
Няма изписване. Няма позлата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация