dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
6.09.2008 г., 8:14 ч.

Четири 

  Поезия
487 0 7
 

Четири

И пет е

Сутринта

Сатурн

И още някой

Са дошли да ме погалят

 

Косата ми порасна пак

И пак я няма

В самотно празнично мълчание

Аз чакам да се появят

Корените на приятелите ми

 

Юни е

Краят на август

Септември

И нямам желание да продължавам

Свърши лятото

Двайсет и пето

Най-празно от сезонните начала

 

Нямам желание да се изправя

Да се облека и да тръгна за работа

Затова само в ъгъла гледам

Където спомням си океана

 

Още някой е дошъл

Да ме погали

Носи име на игра

Малка е

И е пораснала

(косата ми)

 

Две са и са руси

С които предпочитам да избягам

Теб те няма вече в стаята

Мен ме няма в другия сезон

Отдавна вече не въздиша ятото

Което отлетя без да каже трето сбогом

 

И целия космос може да ти каже как е

И митични дракони

Невидими картини

Могат да те променят ако се обадиш

 

Как е

Като отвориш сутрин прозореца

И снега те стегне

И като муха парченце празнота

Кацне в шепите ти и заплаче

Как е

Когато затворите ти нямат цветове

 

Четири

И пет е

Знаеш ли

Че не остана време

От месеци самовглъбяване

И от години в шепите ми да жужи

Едно неканено

Еднакво ежедневие

 

05.09.2008

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??