Като капки от роса сълзи на лицето блестят,
като сняг сърцето от болка се рони,
като лед душа и сърце са сковани,
като вихър болката отнася всяка радост и топлина.
Но ето като слънце любовен образ сгрява скованата душа,
като нежен полъх усмивката отново на лице се връща,
като синьото море любовта преобръща празната душа.
Но отново есен в душата настъпва щом ти си тръгна
и като капещи листа надеждата малко по малко се изплъзва,
и като буреносен облак самота в душата настъпва,
и като в мъгла усмивката в болка се губи.
Но пак пролетният полъх ще задуха знам
и радостни птичи песни в душата се чуват,
и нежни пролетни лъчи душата сгряват,
и отново любовта на власт е сега!
© Мария Всички права запазени