Часовникът отсреща на стената
изплува бавно в гъстия сумрак
и строгата присъда на стрелката
вещае пак – раздяла, самота.
Стрелката се върти, мигът отлита
и няма да се върне пак за нас
ни тази нощ, блажена и честита,
ни този тъй тревожен ранен час.
О, време, спри забързания бяг!
Задръж за малко бесния си впряг!
Но ти, уви, не чуваш и стрелката
безшумно се върти по циферблата
и смее се ехидно срещу нас.
Но чакай, ще получиш ти разплата,
разплата за избягалия час.
Със сила ще разбия тоз часовник
и времето, и слънцето ще спра.
Да, времето – безмилостен виновник
за хода на минутите отровни.
© Георги Белев Всички права запазени