20.06.2015 г., 19:54 ч.  

Четвъртък вечер 

  Поезия » Любовна
661 0 0

Днес освободен от стрес
SMS след SMS изграждам своята реакция.
Не щраус във акция,
а дефанзивна, паралелна абстракция.

 

Китара в калъф от клавир.
В синхрон посвири апатично!
Насилствено дръж се прилично,
или тъжен тон не докосвай.
Остави го на пътя - не се ядосвай.

 

Облакът - облак, морето - море
шанс за промяна има ли въобще?
Седнал летейки, в нетипичен дилем -
колелото жребец е, а шапката - шлем.
Резонансна пътечка в един кръг от мечти,
където всичко е цветно, а сива си само ти.

 

Без потънали мисли в огледално отражение -
те остават зеленчук на моето въображение.

 

Когато дървените шарки в светли багри са облени
една вселена проектира се във хиляди вселени.
Видях сянка на обич, отразена в тъмен плафон,
а песента продължава тон, подир тон.

© Георги Вачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??