Днес освободен от стрес
SMS след SMS изграждам своята реакция.
Не щраус във акция,
а дефанзивна, паралелна абстракция.
Китара в калъф от клавир.
В синхрон посвири апатично!
Насилствено дръж се прилично,
или тъжен тон не докосвай.
Остави го на пътя - не се ядосвай.
Облакът - облак, морето - море
шанс за промяна има ли въобще?
Седнал летейки, в нетипичен дилем -
колелото жребец е, а шапката - шлем.
Резонансна пътечка в един кръг от мечти,
където всичко е цветно, а сива си само ти.
Без потънали мисли в огледално отражение -
те остават зеленчук на моето въображение.
Когато дървените шарки в светли багри са облени
една вселена проектира се във хиляди вселени.
Видях сянка на обич, отразена в тъмен плафон,
а песента продължава тон, подир тон.
© Георги Вачев Всички права запазени