Чичопей! Чичопей! Чичопей!
Кой в студеното утро си пее?
Руменее ранилият ден,
и със розови устни се смее!
Тя разтваря щастлива очи.
Хоризонта със поглед обхваща,
и, по първите златни лъчи,
своя утринен поздрав ми праща.
Ти си пей! Ти си пей! Ти си пей!
Ти разбра, малко весело птиче:
тя ме чака, копнее за мен,
и че мене единствен обича!