Ще отмине и този вихър.
С ваксина някаква.
Ще ни спасят.
Доброволно
ще поднесем
запретнати ръце.
Боцване –
и спокойствие.
Без маски
на лице.
А после –
сме щастливи.
Какво ни трябва –
усет и късмет.
Не вкусна манджа,
не модни тоалети,
не вихрена любов,
не гих живот…
А усет –
че ги има,
че сме в тях,
че са с нас…
Пък усетът
дарен ще е.
От чипа.
Всеобщо щастие –
евтино чипирано.
Средство,
оправдано от целта
Благодари, човечество!
Колкото от нас оставят…
© Георги Коновски Всички права запазени
Благодаря, майсторе!