Не се научих да мълча, когато знам

и стъпвам на емоции  отлъчни.

Не се залях със чуждия катран…

и думите що лепнат ме измъчват.

Не тегля истини наравно със лъжи…

очите ни понякога са слепи.

Ушите  със перцата ги гали,

особено ако са на поети.

Не тръгнеш ли към себе си без срам,

захвърлил суетата в грешна чаша.

Опълчиш ли се ти на онзи звяр

и трите му шестици в звездна каша…

Ще разбереш едно – намерен си,

макар да си бил в егото загубен.

Животът е учител със сърце …

но трябва да си в себе си  пробуден.