Тя е пристан и негова клада.
Хем го милва, а после краде.
Тишината... до него си ляга.
И го тласка... незнайно къде...
Към неверни и луди любови...
Към невести безкрайно добри...
Към илюзии... празни и голи...
Към Единствена – дето боли.
Всяка вечер безмълвна я среща.
Тя го чака... Защо ли е там?
Не разбрала... как праведно-грешна,
сам-сама е издигнала храм. ...