Заровена в проблемите житейски,
във рязане на чесън, лук и праз,
умът ми в дебри тъмни тилилейски
зарея се във този късен час.
И извиси се като пойна птица,
или като сияен млад орел,
там гдето слънчевата колесница
достига своя най-висок предел.
Представих си, земята е тепсия
под стройната снага на Чомолънгма
и с тази моя тъжна орисия
настъпил е моментът да се гръмна.