rumbic (Руми)
329 4585
15.07.2015 г., 13:13 ч.

Човечност 

  Поезия
570 1 7

              ЧОВЕЧНОСТ

 


Потърсих те във свят от неугледност,

докосваше ме, като полъх тих,

но се изгубваше така безследно,

като нечуван и неписан стих!

 

Сред хората те търсих постоянно,

нали е редно да си точно там,

а всички чудеха се, сякаш им е странно:

-Човечност ли! Какъв е този срам!?

 

Отивам си, но пак ще те потърся,

аз вярвам, ти си някъде, макар сама!

Ще помълча, от болката ще се отърся

и смело в своя път ще продължа!

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...човечност ли?Какъв е този срам?
    От хилядолетия насам за нея трябва да се борим....!
    Поздрави от мен....!
  • Благодаря ви, приятели!
    Сърдечно ви поздравявам!
  • Чудесно! Поздрави!
  • Човечност! Ти си жив пример за това Руми! Прекрасен стих, докосва сърцето и остава там!
    Поздравления!
  • Само така! Смело напред! Поздрав!
  • Понякога търсим цял живот надалече, онова, което е пред очите ни!
    Поздрав за силно носталгичното чувство, което красиво предаваш, Руми!
  • Много хубаво, Руми!
Предложения
: ??:??