azazel (Страхил Събев)
20 2
14.02.2008 г., 14:20 ч.

Човек 

  Поезия
677 0 1
Луната, тъмен враг на моя сън
разбулва булото на моя грях,
греха, че на тоя свят съм аз роден
и живея под похлупак заледен.

Слънце не ще огрее моя ден
и не ще пламне искра вътре в мен,
защото вкусих аз плода греховен,
но не беше той за мен дар любовен.

На люлката на спомена седях,
песента на забравата си пях,
лекувах раната от живота - смог,
бях аз вода и въздух на мъртъв бог.

© Страхил Събев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно, направо неверуятно! Много е добро (а аз бая подбирам ).
Предложения
: ??:??