Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
17.12.2007 г., 8:24 ч.

Човек си тръгва...  

  Поезия
730 0 19

ЧОВЕК СИ ТРЪГВА...

 

Въздуът наоколо зарАзен е,
напоен е на двама от мъката,
но който обича помAзан е
и следва на Бога заръката.
Той тръгва си пръв във времето,
усмихнат и примирен,
ще посади някъде семето
със вяра, че и утре е ден.

Но...

И човек си тръгва, когато задъхан е,
отдавна забравил усмивката,
може би там, в мазето напъхана
или просто изплюта във мивката.
Когато го давят тежки проблеми,
когато поти се в омарата,
когато не знае кое да вземе -
дали любовта или вярата.
Но и човек си тръгва тогава,
щом умори се от чакане.
Когато все още, вън от забравата,
има сълзи за плакане...

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??