Човек завинаги дете си остава

1.12.2023 г., 7:34 ч.

Поезия

797 3 14

Не искам златни пръстени!
Не искам обици и гривни!
Гнездо от съчки и бял пух
ти в сърцето си свий ми!
По залез с криле отмалели
да се завръщам там тихо.
Ако
ликът ми бледнее от уплахи,
ако по бузата сълза се отрони,
с шепа вода измий лицето ми,
тъй баба някога гонеше уроки.
Прегърни ме – топло и нежно! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Човек завинаги дете си остава

Искате да прочетете повече?

Предложения