ЧОВЕКЪТ ЧЕСТО САМ СИ Е ВИНОВЕН
Един живот доникъде не стига,
нещата земни в пълен ред да приведе.
Че хаосът от мисли е верига,
която лесно може да ни подведе.
Нерядко тръгваме в посока грешна,
пропуснали транзит най-верния разклон.
Но няма да намерим помощ спешна
при чакащият ни безмилостен наклон.
Човекът често сам си е виновен,
защото мисли „след това”, а не "преди".
Дори забравя и съвет основен:
да мисли с ум, а не с това... на що седи.
© Христо Запрянов Всички права запазени
С такова нетърпение чакам поезията ти!
Много поучителен,представен по свеж начин!
Обещавам в мислите да сложа ред!
И да помня основния съвет...