ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ
Вървяхме напред – надалече,
връщахме се назад – към природата,
завихме налево,после – надесно,
молихме се жално на божеството небесно…
Ала от нийде взорът надежда не види –
сал пясък,мумии и пирамиди…
Но идва справедливото житейско време
за осакатеното човешко племе,
жертва на цинична тайна каста,
обсебена от канибалска краста…
Новото хуманно поколение
ще ги запрати в забвение,
ще ги запрати на бунището,
ще освободи терена на игрището…
Ще се роди отново пак човека,
за да живее чак до века -
в мир, правда и благоволение
за изстрадалото наше земно население…
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени