Тя е такава създадена
от Божествен лъч във нашата вселена,
вечна, не изчезваща, отдадена
да бъде къс от нас към необятност устремена...
Понякога прилича на девица,
благородна, нежна и добра...
Понякога превръща се във птица
и лети със ангелски крила...
Понякога е мъничко уплашено дете,
скрило в дланите си трепкаща надежда,
че скоро ще запее мълчаливото сърце,
окрилено от това, което днес съдбата му отрежда.
Тя е стон и нежност, тя е храм,
на любовта градина чудна.
Тя е повей ветрен, тя е огнен плам
и дом на мисли всякакви, дори и блудни...
Понякога е черен Сатана,
след себе си повел разруха,
понякога е каменна стена,
издигната пред тез, които я не чуха...
Това е тя - докрай неразгадана,
живот дарила в нашите тела -
невидима, неуловима, неразбрана...
Нарича се... Човешката душа...
2.01.2016 г.
Мими Янева
© Mimi Ivanova Всички права запазени