Тази вечер отново ми липсваш,
във зениците трепка тъга,
чрез духа ти сияние плисваш,
и оставяш мъглива следа,
Спотаена във мене тъгата,
се усмихва на нежна сълза,
а разрошена странно брезата,
не, не плаче, а гали нощта.
Щом се срещнем, любов ще прелеем,
ще избухне стаена страстта,
и души чрез телата ще слеем,
ще пречистим със обич света. ...