Лястовичка малка, бяла, отдалеч е долетяла, рожбите си да роди тя по нашите земи. Под стрехата кът намери, с човчицата го измери. Тук да бъде! - тя реши, дом за детските мечти. И започна... без умора, сламки да събира в двора, ред по ред да ги реди, къщата да построи. Ден и нощ летя безпирно, упорито, тихо, мирно и... гнездото съгради със любов, против беди. После... радостно запя, песен звънка от душа. Щастието призова. Чу ли я? Това е тя. |
© Таня Мезева Всички права запазени