Поетите са от друга планета.
За тях тук няма лек.
Качат ли се веднъж във ракета,
създават един паметен век.
И литват далеч в небесата
да търсят обич и страст.
Но мъка им трябва в душата,
за да превземат красиво листа за нас.
Поетите още обичат,
с една ръка и един химикал.
Те блуждаят в небосвода и тичат,
непрестанно към кей запустял.
ГЕРГАНА ОСКАР
© Гергана Чолакова Всички права запазени