С влакче чудесно аз пътувам.

През прозорчето надничам

и виждам - крава в поле, дет′

крила няма, ала лети.

Посевите не блестят, ала

тук, да.Влакчето чудно рече „ПУФ“ -

спира. Кат′ спря, видях едно говорещо

мече. Гледам - то любезно - поздрави

ме и си отмина.

От таз обиколка с чудно влакче

УМОРИХ СЕ!

Сгуших се в скута на моята

мила майчица и заспах!

                                                       Б. Тодорова