В мълчанието на нощта се раждат
видения и образи, и цветове.
Във утрото красиво те изчезват,
остават скрити само в моето сърце.
Вълшебството на чудните нюанси
е в техния далечен и нетраен чар,
във силуетите им приказни и сини,
във музиката за душата, звезден дар.
Откривам ги и в твоята усмивка,
за тях да ти разказвам дълго искам аз.
Изслушаш ли ме, днес ще съм щастливка,
ще ти говоря тихо в утринния час.
Ръката ми вземи във твойта нежно
и с устните си със любов я докосни,
за мен е важна любовта ти само,
за да се сбъднат всички хубави мечти.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени