То беше чуден миг,
то беше нежен зов.
Когато твоят лик
рани ме със любов.
То беше чуден час,
то беше повей нов.
Когато твоят глас
роди ме за любов.
И беше чудо знам
и беше само миг.
Ти бе вълшебен храм!
Ти бе бленуван лик!
© Хари Спасов Всички права запазени