Река си,
а аз съм твоят бряг,
с усмивка галиш ми лицето.
Вятър си,
а аз съм облаците в бяг,
да стигнат до сърцето.
Слънце си,
а аз съм твоето небе
и галиш ме с лъчите си.
Буря си,
а аз съм цветето под теб,
заливаш ме с страстта си.
Нощта си,
а аз пък съм градът,
завиваш ме със нежност.
Денят си,
а аз съм твоята светлина,
нетърпелива сутрин да те види.
© Никой Нищо Всички права запазени