30.03.2021 г., 14:32 ч.

Чудото 

  Поезия » Любовна
696 3 4

Май било е така. Вик сред нищото.

В “Битие“ нито дума не пишело.

И пророците явно пропуснали

откъде и защо се е спуснало.

 

Най-нечакано, в миг се отприщило -

като огън без дом над огнището,

като хала сиротно засвирила,

като сетния дъх пред умиране.

 

Май било е така. Не присъствахме.

Като съдове бяхме разпръснати.

Като угар се бяхме пропукали,

светлината му просто не всмукахме.

 

То дошло и заварило слепите,

две души без посока и трепети.

Повъртяло се малко и тръгнало.

С теб защо, че е тук, се залъгваме?

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1038 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кой ли пък разбира, DIMO NIC? Деа, Миночка, благодаря ви за коментарите.
  • DIMO NIC, стихотворението е в "Любовни", защото няма категория "Нелюбовни". Не знам как се възприема отстрани, но става въпрос за любов (именно това е чудото), която не се случва.
  • Колко истинско...
  • Много истинско и смислено.Права си, понякога сме слепи за чудото, а то може да се прояви в най - дребни за нас неща! Поздрав!
Предложения
: ??:??