Чудото на Коледа
О, тази Коледа в тихата нощ
подарък един ми донесе,
не такъв - обвит в хартиен разкош,
не нещо в ръцете да вземеш!
О, просто чудо се случи - само
Небето отвори скрижали,
в звездите прочетох топло писмо,
не някой как някого хвали!
Прочетох в звездите радост една,
че - тук - този свят съществува,
върти се щастливо тази Земя
и в звездния рой се любува
на своя зелено-син океан,
на рибите, плуващи в него,
на жълти пустини с дълъг керван,
пътуващ тъй бавно и леко.
На диви каньони, дето реки
дълбали потайната крепост
на своя див път - в червени скали
и бели, та сякаш са скелет.
И хора видях - различни на цвят,
и чух да говорят езици
различни, но нещо общо аз в тях
и в мене, видях, да прилича!
Небето погледнах с будни очи,
видях тази нощ да бледнее
и утро по склона, с руси коси,
се спуска с шейна, руменее.
© Даниела Тодорова Всички права запазени