Мен раняваш, ранявайки себе си.
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения!
Стига нощи, от вълци разкъсвани!
Ако искаш, ела сам при мене.
Няма никога там да те върна. 
Престани да навеждаш главата! 
Престани да се криеш на тъмно! 
Бог създаде за теб светлината. 
Щом тъжиш ти, на мен ми е тъжно! 
Стига вече мисли стари грешки. 
Не започвай със тях отначало. 
Виж, сред нас няма никой перфектен! 
Само себе си ли обвиняваш?
Няма смисъл да казваш отново 
колко тежко ти беше. Аз зная. 
Но с това ли ще пълним живота? 
Можеш повече. Ще ти докажа. 
Дай да стопля ръцете студени. 
Забранявам да удряш навътре! 
Ако мразиш, добре. Не пред мене. 
Да не виждам, че пак си се лъгал! 
Със страха няма да другаруваш. 
Искам бели лъчи да обличаш.
От душата си как се срамуваш! 
Покажи ѝ, че тебе обичам!