Ти чуваш ли как падат пак звезди,
родени от огромната вселена,
те стрелват се и носят куп мечти,
отронени като въздишки мигновени.
И взират се в безкрая хиляди очи,
и търси всеки взор жадувано начало,
сред стъпките на идващите дни,
една звезда да промени живота му изцяло.
Ти чуваш ли как сипят се навън мечти,
и как докосват с шепот твойто рамо,
дори и сам да си, далеч, в безименни земи,
на крачка си от своята пътека, истинска и бяла.
© Сеси Всички права запазени
Радвам се да чета стихове, които ги подаряват!