Трябва да си някъде тук, но където и да си, те чакам.
Виждам себе си да спи.
Колко пъти след ударите ти ще трябва да ставам.
НЕ ти пука, нали?
Трябваше да съм изплашена.
Ти върна в живота ми толкова самота.
Устата моя те вика със сълза напрашена.
Но всичко остава в тишина.
Като отварям мечтите си, те чувствам толкова близо до мен.
Слушаш ли ме? Чуй ме, плача сега.
Не чуваш ли този тъжен стон?
НЕ чуваш ли моята душа? ...