29.09.2018 г., 1:34 ч.

Чуй премълчаните думи 

  Поезия
444 0 1

Не се оставяй да те заблудя,

не се оставяй да те заблуди лицето ми фалшиво,

защото аз се крия за маска - хиляди маски, които

се страхувам да сваля, които са лъжливи до една.

Навярно ти изглеждам, защитена, безкрайно уверена,

небрежно хладнокръвна и сякаш всичко е под мой контрол.

Но не ми вярвай, погледът създавам и лицето ми изглежда спокойно ,

но то е моята маска измамна  и безлична.

Зад нея се крие самодоволство,зад нея се таят ,тревога страх и самота.

Потулени дълбоко не искам да ги споделя.Помисля ли за тях ме обзема 

слабостта и отчаяно си слагам маска спотайвам се зад нея 

студена, претенциозна фасада, която на преструвки ме учи.

Това е моята надежда. Знам това е. Сигурно се питаш? Коя съм аз?

Познаваш ме отлично, защото аз съм в ролята на всеки срещнат и 

не обичам да се крия искам да съм човек неподправен и открит 

изречението аз съм крие моята самоличност и това съм аз!!!

 

 

 

© Ina Nikolova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??